Правилник

Правилник за решаване на дела при "Български търговски арбитражен съд"

Чл. 1.

(1) БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД е независима правораздавателна институция.

(2) Организацията на Арбитражния съд и статутът на арбитрите се определят от Устава на БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД.

(3) Арбитражният съд разрешава граждански и търговски споровe, включително спорове по интелектуална собственост, спорове за попълване на празноти в договор или приспособяването му към нови обстоятелства, както и други спорове възложени му с арбитражно споразумение, независимо от това дали седалището или местожителството на едната или и на двете страни е в Република България или вън от нея.


Основания за компетентността на Арбитражния съд

Чл. 2.

(1) Арбитражният съд разглежда споровете по чл. 1, ал. 3, ако те са му възложени с арбитражно споразумение.

(2) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Споразумението е писмено и когато се съдържа в разменени между страните писма, телеграми и други писмени средства за комуникация или в общи условия, към които препраща сключен между страните писмен договор.

(3) Смята се, че има писмено арбитражно споразумение и когато ищецът предяви иск пред Арбитражния съд, а ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да се разгледа от Арбитражния съд или извърши пред него действие, насочено към разглеждане на спора по същество, без да оспорва компетентността на Арбитражния съд.


Приложими процедурни правила

Чл. 3. 

(1) Ако страните не уговорят друго, тяхното съгласие да възложат спора на Арбитражния съд за търговски спорове означава и приемане на този правилник.

(2) Арбитражният съд прилага разпоредбите на този правилник при разглеждането на делото, освен ако те противоречат на повелителни норми на приложимия за арбитража закон.

(3) По процедурни въпроси, неуредени от Закона за международния търговски арбитраж, от този правилник или от споразумението на страните, арбитрите процедират съобразно тяхната разумна преценка, ръководейки се от естеството на арбитража и предмета на спора, като обезпечават във всеки случай равна възможност на всяка страна за защита.

(4) По дела, основани на арбитражно споразумение, се прилагат тези правила на правилника, които са в сила при започване на арбитражното производство, освен ако и двете страни поискат да се приложат правилата, които са били в сила при сключване на арбитражното споразумение или са влезли в сила след започване на арбитражното производство.

(5) Ако страната не заяви незабавно, писмено или в арбитражното заседание срещу нарушаване на процесуално правило по ал. 1 и 2, смята се, че тя се е отказала от правото си да се позовава на нарушението.

Чл.4.

(1) Когато страните, чрез споразумение, са предвидили посредничество или отнасяне на съществуващи или бъдещи спорове за посредничество, приема се, че те са направили съответните разпоредби от настоящия Правилник част от тяхното споразумение. 

2) Всяка страна по спор може да започне посредничество чрез молба за посредничество до Български търговски арбитражен съд или споразумение за посредничество, или чрез съгласие за посредничество по спор, който е бил предаден за разрешаване чрез арбитраж.

(3) Молбата, както и споразумението за посредничество, трябва да съдържат:

1. посочване на БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД;
2. имената, адресите и телефоните и другите средства за свръзка със страните по спора, както и на техните представители, ако има такива;
3. кратко представяне на естеството на спора;
4. документ за внесена такса за посредничество по тарифата на Български търговски арбитражен съд.

(4) Към молбата за посредничество трябва да се приложи и споразумението за посредничество.

(5) Неприлагането на споразумението за посредничество не е пречка за започване на процедурата за посредничество.


Определяне на посредника

Чл.5.

(1) Страните по споразумението за посредничество определят посредник от листата за посредници на БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД.

(2) При липса на такова споразумение БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД назначава посредник от списъка на посредниците към „БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД“. 

(3) По правило се назначава един посредник, освен ако страните или арбитражният съд прецени друго. 

(4) Когато едно лице е предложено да бъде посредник, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, като представи в Секретариата на съда подписана лично от него декларация. Посредникът има това задължение и след неговото назначаване.

(5) При възражение на някоя от страните спрямо по-нататъшното участие на посредник, Председателя на „БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД“ преценява  дали да отведе посредника и уведомява страните за неговото решение, което е окончателно.


Представителство на страните

Чл.6. 

Страните могат да се представляват или да бъдат подпомагани при срещите с посредника.


Избор на правила

Чл.7

Посредничеството трябва да бъде проведено по начин, установен в настоящия правилник. В случай, че няма уговорка, посредникът действа в съответствие с настоящите правила.


Провеждане на посредничество

Чл.8. 

(1) Посредникът е свободен да се среща с всяка от страните поотделно. Информацията, която той получава от срещите не трябва да бъде разкривана пред другата страна, освен ако не получил изрично писмено съгласие от страната за това.

(2) Веднага след определянето му, посредникът, съгласувано със страните, изработва график за представяне от страните на кратка история на спора, както и друга информация и материали, които са необходими за разрешаването му чрез посредничество.

(3) В двуседмичен срок от запознаването със спора и получаването на материалите по него, посредникът може да насрочи съвместна среща. На нея страните трябва да представят всички необходими доказателства.

(4) На съвместната среща посредникът изяснява процедурата, която ще се следва за разрешаване на спора.

(5) Всяка от страните по спора представя своето писмено становище, позовава се на доказателствата, заявява своето искане.


Роля на посредника

Чл.9.

(1) Посредникът се стреми да сближи позициите на страните, с цел да постигнат споразумение. За целта той трябва да търси и предлага решение на спорните въпроси по начин, който смята за най-подходящ, като отчита интересите на всяка от страните.

(2) По съгласие на страните посредникът може да се консултира с вещо лице по въпроси, които изискват специални познания.

(3) В случай, че не може да се стигне до споразумение, посредникът предлага спорът да се реши по пътя на арбитража. Само при писмено съгласие на страните, за което БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД обръща внимание, посредникът може да участва при разрешаване на арбитражния спор. Той може да участва само еднолично, ако е включен в листата на арбитрите.


Приключване на посредничество

Чл.10

(1) Посредничеството приключва със:

1. споразумение между страните, което има силата на извънсъдебна спогодба;

2. писмена декларация от страна по спора, направена след първата среща и преди постигане на споразумението, че се отказва от посредничеството;

(2) В случай, че посредничеството не даде резултат, посредникът съставя протокол, в който се посочват страните, предмета на посредничеството и обстоятелството, че не се е стигнало до споразумение.

(3) С приключване на посредничеството посредникът отбелязва в нарочна книга резултатите от него. Всяка от страните получава копие от постигнатото споразумение, ако се е стигнало до такова.


Такси

Чл.11. 

Ако между страните не е уговорено друго, таксите за посредничество, както и другите разходи се поемат по равно от страните.


Стандартна клауза за посредничество

Чл.12.

При спор по повод изпълнението на договор, страните се съгласяват да разрешат спора чрез посредничество на БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД, съобразно неговия Правилник, преди да се прибегне към арбитраж към същия или друг съд за разрешаване на спора.

Чл. 13. 

(1) Арбитражното производство започва с подаване на искова молба в Арбитражния съд.

(2) Исковата молба се смята подадена в деня, в който постъпи в Секретариата на Арбитражния съд, а ако се изпраща по пощата - в деня, отбелязан в печата на пощенската служба в мястото на изпращането.


Съдържание на исковата молба

Чл. 14. 

(1) Исковата молба трябва да съдържа:

1. пълното наименование, ЕИК/ЕГН на страните;

2. адрес на страните, телефон, телефакс,  електронен адрес /email/ за призоваване;

3. цената на иска;

4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

5. в какво се състои искането;

6. името на избрания от ищеца арбитър и неговия заместник или искане те да бъдат назначени от Председателя на Арбитражния съд;

7. опис на документите, приложени към исковата молба;

8. подпис на ищеца.

(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.

(3) Към исковата молба трябва да бъдат приложени:

1. арбитражното споразумение, когато компетентността e на БТАС;

2. удостоверения за актуалното състояние на ищеца и ответника;

3. документ за внесена арбитражна такса и депозит за разноски;

4. преписи от исковата молба и писмените доказателства според броя на ответниците и един комплект за резервно досие.

(4) При възможност страните прилагат текста на исковата молба и приложенията към нея на електронен носител.


Цена на иска. Определяне на арбитражна такса

Чл. 15. 

(1) Цената на иска се определя:

1. по искове за парични вземания - от размера на претендираната сума;

2. по искове за предаване на вещи - от тяхната стойност;

3. по искове за предаване на недвижими вещи – върху 1/4 от данъчната оценка, а когато такава няма – от пазарната цена;

4. по искове за установяване съществуването или преобразуване на правоотношения - от стойността на договора към момента на предявяване на исковата молба, а по договори за наем с неопределен срок - от наемната цена за една година;

5. по искове за периодични платежи за определено време - от сбора на всички платежи, а за неопределено време - от сбора на платежите за три години.

(2) Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба. Когато с исковата молба се предявяват няколко иска, цената на всеки иск трябва да се посочи отделно.

(3) Ако ищецът не е определил или е определил неправилно цената на иска, както и когато тя не може да бъде определена точно, Председателят на Арбитражния съд по своя инициатива или по искане на ищеца или ответника определя цената на иска въз основа на наличните данни.

(4) Ако при разглеждане на делото се установи, че цената на иска не е била определена в съответствие с правилата по предходните алинеи, Решаващият орган определя цената на иска окончателно.

(5) Ищецът внася арбитражна такса, определена въз основа на общата сума от цената на всички предявени искове, а ответникът внася арбитражна такса, определена въз основа на цената на предявените насрещни искове.


Предварителна проверка на компетентността на Арбитражния съд

Чл. 16.

(1) Ако ищецът в исковата молба не се позовава на арбитражно споразумение или не го представя, Секретариатът на съда го поканва да представи такова споразумение или да заяви писмено, че желае, въпреки липсата на арбитражно споразумение, да бъде връчен препис от исковата молба на ответника като му предоставя петнадесетдневен срок.

(2) Ако в дадения му срок ищецът не представи споразумение, обуславящо компетентността на БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД и не заяви писмено, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника, както и когато представеното арбитражно споразумение се отнася до спор, който не може да бъде разглеждан от арбитраж, исковата молба се връща на ищеца с разпореждане на Председателя на Арбитражния съд.

(3) Ако в предоставения му с поканата срок ищецът представи арбитражно споразумение, обосноваващо компетентността на БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД, Секретариатът на съда му изпраща съобщение за внасяне на дължимата арбитражна такса и определения депозит за разноски.

(4) Ако в сроковете по алинея 1 ищецът не представи споразумение, но заяви писмено, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника, Секретариатът му изпраща съобщение да внесе минималната арбитражна такса по съответната тарифа. Ако ответникът не възрази делото да бъде разгледано от Арбитражния съд, ищецът е длъжен да довнесе арбитражната такса до дължимия размер съобразно тарифата.


Отстраняване на недостатъците на исковата молба

Чл. 17. 

(1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 1 или не са представени приложенията по чл. 14, ал. 3, т. 3 и 4, Секретариатът на съда дава на ищеца срок да отстрани недостатъците. Този срок не може да бъде по-дълъг от 15 дни, считано от деня на получаване на съобщението. До отстраняване на недостатъците делото остава без движение.

(2) Ако ищецът оспори становището на Секретариата относно редовността на исковата молба, въпросът се решава от Председателя на Арбитражния съд. 

(3) Ако ищецът не отстрани недостатъците в срок от тридесет дни след изтичане на срока по ал.1, исковата молба се връща на ищеца с разпореждане на Председателя на Арбитражния съд.


Отговор на исковата молба

Чл. 18. 

(1) При редовна искова молба, внесена арбитражната такса и депозит за разноски, Секретариатът на съда уведомява за това ответника, като му изпраща препис от нея с приложенията й, както и списъка на арбитрите.

(2) Едновременно с това, Секретариатът съобщава на ответника, че той може в срок до 15 /петнадесет/ дни от получаване на препис от исковата молба да подаде своя отговор подкрепен със съответни доказателства. По молба на ответника посочените срокове могат да бъдат продължени от Председателя на съда. За дела, по които страните се намират извън пределите на България, срокът е до 30 /тридесет/ дни. Отговорът следва да съдържа всички възражения и доводи, на които страната ще се позовава в процеса, като към него следва да се приложат и всички писмени доказатаелства.

(3) В същия срок ответникът трябва да съобщи имената на избраните от него арбитър и заместник арбитър. В случай, че ответникът посочи избрани от ищеца арбитър или заместник арбитър или не посочи такива, в срока по чл. 18, ал. 2, Председателят на Арбитражния съд ги назначава и уведомява страните.

(4) Ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно неговото вземане е от компетентността на Арбитражния съд. Насрещният иск трябва да бъде предявен в срока за отговор на исковата молба и по отношение на него се прилагат разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 14-17. Възражението за прихващане може да бъде предявено и по-късно.

(5) Неподаването на отговор не означава признание на иска.

(6) В случай, че има няколко ищци или ответници и те са посочили повече от един арбитър, Председателят на съда определя един измежду избраните за делото и един резервен.

Представяне на документите по делото

Чл. 19.

(1) Всички документи трябва да бъдат представени в толкова екземпляра, че всяка страна да има по един, а Арбитражният съд - не по-малко от два екземпляра. При възможност страната представя всички документи по делото на електронен носител.

(2) Посочените в ал. 1 документи, с изключение на писмените доказателства, се представят на езика, на който е сключен договорът, или на езика, на който страните са водили кореспонденцията помежду си, или на български език. Преводът на тези книжа се извършва по нареждане на секретаря за сметка на страната, представила книжата.


Изпращане и връчване на документи

Чл. 20. 

(1) Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях книжа, съобщения и призовки на посочените от тях адреси или на адресите на надлежно упълномощените техни представители.

(2) Исковата молба, отговорът на иска, арбитражните решения и определенията се изпращат препоръчано, с обратна разписка или  чрез оператори на пощенски услуги, които удостоверяват връчването или опита за връчване с документ, който се прилага по делото. 

(3) Призовките и другите съобщения могат да бъдат изпратени и чрез телеграма, по телефакса или по електронна поща и се смятат връчени с постъпването им в посочената информационна система.

(4) Всички посочени по-горе документи могат да бъдат връчени лично на страната или на неин представител срещу разписка. 

(5) По разпореждане на Председателя съда или на зам.Председател на съда, по конкретно дело книжа и документи могат да се връчват и от частен съдебен изпълнител или нотариус.

(6) При наличие на изрично уведомление или съгласие на страната, отразено в протокол на открито арбитражно заседание, посочените в предходните алинеи документи могат да се връчват на страната или на неин представител и на електронен адрес, като връчването се удостоверява от съответния служител в Секретариата на БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД. При същите условия страните и вещите лица могат да изпращат до Арбитражния съд всякакви изявления, пледоарии, заключения и други документи и/или книжа.

(7) Всяка от страните е длъжна, при промяна на адреса си за кореспонденция, да уведоми съда в 7 /седем/ дневен срок. Когато страната е променила или напуснала адреса си или не е уведомила съда, всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени.


Получаване на книжата, призовките и съобщенията

Чл. 21. 

(1) Когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или пощенският адрес на получателя не могат да бъдат намерени, книжата, съобщенията или призовките се смятат за получени, ако са изпратени до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или пощенски адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено. Връчване е налице, когато книжата са изпратени минимум два пъти и са предадени чрез куриерска фирма, чрез частен съдебен изпълнител или нотариус.

(2) Документът по ал.1 се смята връчен и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската служба да го получи, които обстоятества се удостоверяват от службата.

(3) Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от деня, когато адресатът е получил съобщението. Ако последният ден на срока изтича в неработен ден, срокът изтича в първия работен ден. 

(4) Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

(5) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепване на уведомлението.

Състав на решаващия орган

Чл. 22.

(1) Арбитражният съд разглежда и решава възложените му спорове чрез Решаващия орган, който се състои от трима арбитри.

(2) Председателят на Арбитражния съд може да предложи на страните да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър, който двете страни да определят по взаимно съгласие или да предоставят на Председателя на Арбитражния съд да го определи.


Състав от арбитри

Чл. 23. 

(1) Ако Решаващият орган е от трима арбитри, всяка от страните избира по един арбитър и негов заместник, а двамата арбитри избират от своя страна от списъка на арбитрите председателя на Решаващия орган в 7-дневен срок от съобщението за избирането им.

(2) Ако ищецът или ответникът не посочат арбитър, или арбитрите не изберат председателя на Решаващия орган в сроковете по предходната алинея, Председателят на Арбитражния съд, а при негова невъзможност зам. Председателят, назначава от списъка на арбитрите арбитър или председател на решаващ орган.

(3) Ако ищците или ответниците са няколко, те трябва да посочат по общо съгласие един арбитър и негов заместник. Ако не се постигне съгласие между ищците или ответниците, арбитърът и заместникът му се назначават от Председателя на Арбитражния съд, а при негова невъзможност от зам. Председателя на съда.

(4) Определението на Председателя на Арбитражния съд по ал. 2 и 3 е окончателно.


Един арбитър

Чл. 24.

По съгласие на страните или ако изрично е указано в арбитражното споразумение, делото може да бъде разгледано и решено от един арбитър, който страните избират от списъка на арбитрите. В този случай те избират и негов заместник. Ако страните не могат да постигнат съгласие относно избора, арбитърът и неговият заместник се назначават от Председателя на Арбитражния съд.


Заместване на арбитър

Чл. 25. 

(1) Ако арбитърът не приеме избора, почине, бъде възпрепятстван да изпълнява или не изпълнява задълженията си повече от 30 дни, той се замества от арбитъра, посочен за негов заместник. Същото важи, ако арбитърът бъде внезапно възпрепятстван да участва в насроченото заседание, или по отношение на него настъпи някое от основанията по чл. 7, ал. 2 от Устава на Арбитражния съд. Заместникът продължава делото до неговото окончателно приключване.

(2) При условията на предходната алинея председателят на Решаващия орган се заменя по реда, по който е бил избран. Заместването на арбитър, след като вече е бил избран председател на Решаващия орган, не води до заменяването на председателя.

(3) Ако спрямо заместника настъпят условията по алинея първа, страната, която го е посочила, се поканва да посочи друг арбитър и негов заместник.

(4) Ако е необходимо, и след като вземе мнението на страните, Решаващият орган в случаите, посочени в ал. 1-3, може отново да разгледа въпросите, които са били разгледани на предходните заседания по делото, състояли се преди замяната.


Отвод на арбитър

Чл. 26. 

(1) Когато едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, като представи в Секретариата на съда подписана лично от него декларация. Арбитърът има това задължение и след неговото назначаване.

(2) Всяка страна има право да направи отвод на арбитъра и на председателя на Решаващия орган, ако се съмнява в тяхната безпристрастност и по-специално, ако съществуват данни, че те лично, пряко или косвено са заинтересовани от изхода на делото.

(3) Арбитърът или председателят на Решаващия орган са длъжни да се отведат при посочените в ал. 1 причини.


Процедура за отвода

Чл. 27. 

(1) Отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 7 дни, след като страната е узнала за образуване на Решаващия орган или след като е научила за обстоятелствата, които дават основание за отвода. Отвод не може да бъде правен, след като делото е обявено за изяснено от фактическа и правна страна и Решаващият орган е пристъпил към постановяване на акта, с който приключва делото.

(2) Искането за отвод се прави писмено до Арбитражния съд, като се посочват основанията за това.

(3) Ако арбитърът не се отведе и насрещната страна не се съгласи с отвода, по отвода се произнася Решаващият орган.

(4) Ако насрещната страна се съгласи с отвода или той бъде уважен, новият арбитър или председателят на Решаващия орган се посочва или избира в съответствие с разпоредбите на настоящия правилник. Ако новият арбитър е съгласен с вече избрания председател, той приподписва протокола за избор на председател, в противен случай нов председател се избира по реда и в сроковете на чл. 23, ал. 1.


Отвод на вещо лице и преводач

Чл. 28. 

На основанията, посочени в чл. 26 ал.2, може да се направи отвод на вещо лице или преводач. По отвода окончателно се произнася Решаващият орган.

Чл. 29. 

(1) Решаващият орган проверява подготвено ли е делото за разглеждане и взема мерки за изясняване на обстоятелствата по делото и попълването му с доказателства с цел то да бъде бързо, икономично и правилно решено. За тази цел делото може да бъде внесено в подготвително заседание без призоваване на страните, като те се уведомяват от Решаващия орган за взетите мерки и за сроковете за тяхното изпълнение.

(2) Председателят на Решаващия орган дава на секретариата на съда отделни нареждания по подготовката на делото. Той насрочва първото по делото заседание и възлага на секретаря призоваването на страните, свидетелите, вещите лица и преводачите.


Място за провеждане заседанията на съда

Чл. 30.

(1) Заседанията на съда се провеждат в град София.

(2) Решаващият орган при необходимост може да вземе решение да проведе заседанията си и на друго място. 

(3) Провеждане на заседания на друго място  става след писмено съгласие на председателя на Арбитражния съд. Разноските  по провеждането на заседанието се поемат по равно от страните.


Призоваване на заседание

Чл. 31

(1) На страните се изпращат призовки, в които се посочва времето и мястото, където ще се състои заседанието. Призовките и съобщенията трябва да бъдат изпратени така, че всяка страна да разполага с не по-малко от 7 дни, за да се подготви и участва в разглеждането на делото.

(2) Със съгласие на страните този срок може да бъде променен от Председателя на решаващия орган.

(3) При връчване на лице с местожителство или седалище извън Република България срокът по ал.1 е 30 дни.

(4) Със съгласие на страните призоваването за заседания може да се извършва на посочен по делото електронен адрес,.

(5) Страните които са редовно призовани , при отлагане на делото, не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието.


Eзик за разглеждане на делата

Чл. 32.

Разглеждането на делото става на български език, но ако една от страните е със седалище или местожителство в чужбина, те могат да се споразумеят да бъде използван друг език. Споразумението трябва да се постигне преди образуване на Решаващия орган. Той назначава преводач за страната, която не владее български език. Възнаграждението на преводача е за сметка на тази страна, независимо от изхода на делото.
Актовете на решаващия орган се постановяват на български език.


Разглеждане на делото

Чл. 33.

(1) Делото се разглежда в заседание, на което страните могат да участват лично или чрез надлежно овластени представители. Представител на страна може да бъде законен представител, адвокат, юристконсулт или изрично упълномощено физическо лице с нотариално заверено пълномощно.

(2) Делото се разглежда непублично. С разрешение на Решаващия орган и съгласието на страните на заседанието могат да присъстват и лица, които не участват в делото.

(3) По съгласие на страните, делото може да бъде разгледано и решено без те да се призовават на заседание, само въз основа на представени от тях писмени доказателства и писмени становища. Решаващият орган, обаче, може да призове страните на заседание, ако намери, че делото се нуждае от допълнително изясняване. 

(4) Производството по делата пред Арбитражния съд е конфиденциално. Материали по делата се предоставят само на страната, нейния законен представител или на процесуалния й представител по делото.


Неявяване на страна

Чл. 34. 

(1) Неявяването на страна, надлежно известена за времето и мястото на арбитражното заседание, не е основание за отлагане на делото. Това може да стане, само ако неявилата се страна е поискала то да бъде отложено по уважителни причини.

(2) Всяка страна може да поиска делото да се разгледа в нейно отсъствие. 

(3) В молбата за отлагане страната е длъжна да посочи актуален адрес за призоваване за следващо заседание.

(4) Страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващо заседание, когато датата му е обявена в заседанието.


Признание на иска

Чл. 35. 

Ако в отговора на ответника се признава изцяло и безусловно иска, делото се разглежда незабавно без призоваване на страните.


Възражение за некомпетентност

Чл. 36. 

(1) Решаващият орган се произнася относно компетентността на Арбитражния съд и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение.

(2) Арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение.

(3) Възражението, че Арбитражният съд не е компетентен, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. То може да бъде направено и от страната, която е назначила или е участвала в назначаването на арбитър.

(4) Когато в хода на делото бъде поставен въпрос, който е извън компетентността на Арбитражния съд, възражението за некомпетентност трябва да бъде направено веднага.

(5) По възражението за некомпетентност Решаващият орган се произнася с определение, преди да навлезе в разглеждане на делото по същество, освен ако разрешаването на спора относно компетентността е обусловено от разрешаване на спора по съществото на делото. В този случай Решаващият орган се произнася с Решението по делото.

(6) Ако Решаващият орган отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражното производство се провежда, въпреки че страните отказват или се въздържат да вземат участие в него.


Спогодба

Чл. 37. 

(1) След откриване на заседанието Решаващият орган прави предложение на страните да приключат делото със спогодба.

(2) Решаващият орган може да прави предложение за спогодба във всяко положение на делото до постановяване на решението.

(3) Ако страните постигнат спогодба пред Решаващия орган, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и от арбитъра или арбитрите.

(4) Спогодбата се възпроизвежда в арбитражно решение.


Обезпечаване на иска

Чл. 38. 

Ако страните не са уговорили друго, ищецът може да поиска от Арбитражния съд да му бъде издадено удостоверение за наличие на арбитражно дело, което да му послужи за обезпечаване на правата му пред държавен съд, предявени с иска, съобразно ЗМТА.


Доказателства

Чл.  39. 

(1) Всяка страна трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своя иск или възражения.

(2) С оглед на обстоятелствата по делото Решаващият орган може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от него доказателства.

(3) Страната може да представи писмените доказателства в оригинал или заверено от нея копие. Решаващият орган има право да поиска превод на тези доказателства на друг език, когато това е в интерес на разглеждане на делото. Представените от едната страна писмени доказателства се връчват на другата страна своевременно, като и се определя срок за възражения и представяне на доказателства.

(4) Проверка на доказателствата се извършва по ред, установен от Решаващия орган. Той може да възложи тази проверка на един от арбитрите. За проверката на стоки и вещи, както и за оглед, страните се уведомяват своевременно.

(5) Арбитрите преценяват доказателствата по свое вътрешно убеждение.


Събиране на доказателства

Чл. 40.

(1) Решаващият орган може да изисква от страните да представят и други доказателства, да назначава вещи лица или да изисква от организации или физически лица удостоверения или други намиращи се в тях документи, когато това е необходимо, за да се разкрие истината по делото. 

(2) За служебно събраните доказателства страните се уведомяват своевременно и им се дава подходящ срок за вземане на становище и представяне на насрещни доказателства.

(3) С оглед на обстоятелствата по делото Решаващият орган може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от него доказателства.

(4) Страната може да представи писмените доказателства в оригинал или заверено от нея копие. 

(5) Решаващият орган има право да поиска превод на тези доказателства на друг език, когато това е в интерес на разглеждане на делото. 

(6) Представените от едната страна писмени доказателства се връчват на другата страна своевременно като и се определя срок за становища и представяне на доказателства.

(7) Страните могат да използват като доказателствено средство и разменена по електронна поща кореспонденция. 

(8) В случай на спор относно автентичността на електронните съобщенията или тяхното доставяне до адресата се установяват с други належно събрани доказателствени средста.

(9) Решаващият орган може да разпореди на страните да предоставят на вещите лица необходимите сведения или да им осигурят достъп за проверка на документи, стоки или други вещи, когато това е необходимо за изготвяне на заключението. 

(10) Решаващият орган може по искане на всяка от страните или по свой почин да задължи вещото лице, след като представи своето заключение, да участва в заседание, за да даде пояснения. 

(11) По искане на страните могат състава на експертизата може да се разшири за да даде заключение по спорния въпрос.

(12) За събиране на доказателства в чужбина Решаващият орган може да делегира един от своите членове, като разноските авансово се заплащат от страната, поискала събиране на доказателствата.

(13) Разпит на свидетели се допуска от решащия орган при довеждане и изясняване на обстоятелствата които ще установяват. 

(14) Експертиза се представя в 5 /пет/ дневен срок преди заседанието. Експертизата е на разположение на страните в секретариата на съда. Експертиза се изпраща по искане на страна, след представяне на електронен адрес.

(15) Арбитрите преценяват доказателствата по свое вътрешно убеждение.


Съдействие на държавен съд

Чл. 41. 

Решаващият орган или заинтересованата страна, с негово съгласие, може да поиска от компетентния съд в страната или в чужбина да събере някои доказателства, необходими за делото.


Изменение на иска

Чл. 42. 

(1) По време на арбитражното производство всяка от страните може да измени или допълни своя иск или възражение най-късно до приключване на първото заседание по делото.  

(2) Решаващият орган може да откаже да допусне изменението на иска, ако то би затруднило неоправдано защитата на ответника или своевременното решаване на делото. 

(3) Правилата по ал.1.  се прилагат и за изменение на насрещния иск.


Участие на трети лица

Чл. 43. 

(1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.

(2) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.

(3) Правилата по ал.1.  се прилагат и за изменение на насрещния иск.


Отлагане на делото и спиране на производството

Чл. 44. 

(1) Производството по делото се спира:

а/ по общо искане на страните;

б/ когато в съд или друг арбитражен съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;

в/ по изрично разпореждане на закона.По молба на страните или по негов почин Решаващият орган с определение отлага делото или го спира за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от шест месеца.

(2) Спряното дело се възобновява по искане на страна или при отпадане на основанието за спиране. 

(3) В случаите на ал.1., буква “а” то се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му.


Протокол

Чл. 45.

(1) За арбитражното заседание се съставя протокол от секретар-стенограф, назначен от Решаващия орган. 

(2) Протоколът се подписва от арбитъра или от председателя на решаващия орган, както и от секретаря-стенограф. 

(3) По молба на страната в седмодневен срок от заседанието , с определение на Решаващия орган, протоколът може да бъде поправен или допълнен, ако в него са допуснати грешка или пропуск.

(4) Протоколът се изпраща на страните по тяхно искане, направено в заседанието и след посочване на електронен адрес.


Приложим закон

Чл. 46

(1) Решаващият орган прилага избрания от страните закон. Ако те не са уговорили друго, изборът на закон се отнася до материалното право, а не и до стълкновителните норми.

(2) Когато изборът на закон е недопустим или страните не са избрали приложимия закон, Решаващият орган прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които той счита за приложими.

(3) При всички случаи Решаващият орган прилага условията на договора и взема предвид търговските обичаи. 

(4) При разглеждане на дела свързани със застрахователни правоотношения, приложими са нормите българското материално право и  или международните договори регулиращи тези правоотношения.

Чл. 47. 

(1) Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество.

(2) Решение се постановява не само при признание на иска, но и при отказ от иска.

(3) Решението, което при условията на чл. 37, ал.4 отразява постигната между страните спогодба, има силата на решение.


Постановяване на решението

Чл. 48. 

(1) След като Решаващият орган намери, че всички обстоятелства, които са свързани със спора, са достатъчно изяснени, той обявява състезанието за приключено и пристъпва към постановяване на решението.

(2) Решението се взема в закрито заседание, с мнозинство на членовете на Решаващия орган. Председателят гласува последен. Ако не може да се образува мнозинство, решението се постановява от председателя.

(3) Решението трябва да бъде мотивирано, освен ако то възпроизвежда уговорена от страните спогодба.

(4) Решението се изготвя от Председателя на решаващия орган и се подписва от него и членовете на Решаващия орган. Ако един от арбитрите не може или откаже да подпише арбитражното решение, председателят на Решаващия орган удостоверява това със своя подпис върху решението, с посочване на причините.

(5) Арбитърът, който остава на особено мнение, е длъжен да подпише решението незабавно, като обозначи позицията си с инициалите "о.м.". 

(6) В седемдневен срок от подписването на решението по ал.5, арбитърът е длъжен да представи в писмен вид особеното си мнение, което се прилага към решението. 

(7) След изтичане на този срок се счита, че арбитърът се е отказал от особеното си мнение, като в този случай изтичането на срока се удостоверява от председателя на Решаващия орган.

(8) В случай, че решението не бъде подписано от нито един от арбитрите, Председателя на Арбитражния съд, връща делото за ново разглеждане и служебно назначава нови арбитри.

(9) Когато делото се решава от един арбитър, решението се изготвя и подписва от него.

(10) Ако до изтичане на срока за представяне на писмени становища по делото, предоставен на страните от Решаващия орган, се установи, че правото на някоя от страните да бъде изслушана е било нарушено, че тя по независещи от нея причини не е могла да се яви, както и да уведоми Арбитражния съд за тази невъзможност, че делото се нуждае от допълнителни доказателства или пък от изясняване на обстоятелства, които са от значение за правилното му решаване, Решаващият орган възобновява разглеждането на делото.


Съдържание на решението

Чл. 49. 

Решението трябва да съдържа:

1. наименование на Арбитражния съд;

2. дата и място на постановяване на решението;

3. имената на арбитрите;

4. наименование на страните и другите лица, които участват в делото;

5. предмет на спора и кратко изложение на обстоятелствата по делото;

6. диспозитив на решението;

7. мотиви на решението;

8. подписи на арбитрите.


Вписване на решението

Чл. 50.

(1) След подписване на решението по реда на чл.48 то се внася в Секретариата от председателя на Решаващия орган, респ. едноличния арбитър и се вписва в книгата за решения на Арбитражния съд, след който момент решението се счита постановено и става неоттегляемо. 

(2) Книгата за решенията е на разположение на страните и техните представители. 

(3) Решението се вписва в срок до 15 дена след изтичане на определения от Решаващия орган срок за представяне на писмени становища от страните, а в случаите по чл. 48, ал.5 - при представяне на особеното мнение, респ. удостоверяване липсата на такова от председателя на Решаващия орган, след изтичане на седемдневния срок по същата алинея.

(4) При  фактическа и правна сложност Председателят на Арбитражния съд може при нужда да продължи срока по предходната алинея.

(5) Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора.


Препис от решението

Чл. 51.

(1) Препис от решението се връчва на страните.

(2) Преписите се заверяват от секретаря на съда с неговия подпис и печата на Арбитражния съд.

(3) Преписи от решението се връчват на страните, след като арбитражните разноски бъдат изцяло заплатени на Арбитражния съд.


Поправки и тълкуване на решението

Чл. 52.

(1) Решаващият орган, по искане на всяка от страните или по свой почин, може да поправи решението относно пресмятането, написването или друга явна фактическа грешка, която е допуснал в едномесечен срок от постановяването за решаващия орган и от датата на връчване за всяка от страните.

(2)Всяка от страните може да поиска от Решаващия орган тълкуване на решението. Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.

(3) По поправката и тълкуването на решението Решаващият орган изслушва страните или им дава възможност да представят в определен от него срок писмените си становища. Той се произнася по поправката и тълкуването в 30-дневен срок от искането. Решението по тези въпроси се постановява при спазване на чл. 49 и чл.50 от този правилник.

(4) Поправката на решението в частта относно арбитражните разноски става с определение, при спазване изискванията на ал. 1 и 3.

(5) Поправката и тълкуването стават част от решението.


Допълнително решение

Чл. 53.

(1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако Решаващият орган не се е произнесъл по цялото й искане. 

(2) Молба за това, с препис за противната страна, може да се подаде в 30-дневен срок от получаване на решението. Когато искането е основателно, Решаващият орган постановява допълнително решение при спазване на разпоредбата на чл. 52, ал. 3.


Изпълнение на решението

Чл. 54

Арбитражното решение е окончателно и задължително за страните.


Завършване на производството с определение

Чл. 55.

(1) Ако по делото не може да се постанови решение, арбитражното производство се прекратява с определение, за което се прилагат правилата на чл. 48 и чл. 49.

(2) Определение за прекратяване на производството се постановява:

1. при оттегляне на исковата молба от ищеца;

2. при липса на предпоставки, необходими за разглеждане и решаване на делото по същество, а така също, когато поради бездействие на ищеца делото остане без движение в течение на повече от 6 месеца.

(3) Ако Решаващият орган още не е образуван по установения ред, определението за прекратяване на арбитражното производство се постановява от Председателя на Арбитражния съд.


Неприсъствено/ускорено/ производство

Чл. 56. 

При искове с цена на иска до 25 000 /двадесет и пет  хиляди/ лева се прилага  неприсъствено производство за разглеждане на арбитражно дело по настоящата глава.


Конституиране на решаващия орган, заместване и отвод на арбитър при ускорено производство

Чл.  57.

Решаващият орган се състои от един арбитър и един заместник арбитър.

Чл. 58. 

Арбитърът и заместник арбитърът се избират от председателя на Арбитражния съд в седем дневен срок от постъпване на редовна искова молба. 

Чл. 59.

(1) Заместването на арбитър се извършва при условията и по реда на чл. 25 от Правилника на БТАС, когато срокът, в който арбитърът трябва да е възпрепятствуван или да не изпълнява задълженията си, е повече от 15 дни.

(2) В случай на заместване на арбитър, Председателят на БТАС назначава нов заместник-арбитър.

Чл. 60.

(1) Отвод на арбитър на основанията, предвидени в чл. 26, ал. 2 от Правилника на БТАС,  може да се направи не по-късно от седем дни след като страната е узнала за избора или назначаването на арбитър и заместник арбитър, или е узнала за обстоятелствата, които дават основания за отвод.

(2) Когато не се прави в заседание, писменото искане за отвод се изпраща незабавно на арбитъра (респ. на заместник-арбитъра) и на насрещната страна, които са длъжни в тридневен срок да изразят становището си по него.

(3) Ако в срока по предходната алинея арбитърът (заместник-арбитърът) не се отведе  страната, направила искането за отвода, има правата по чл. 16 от ЗМТА.


Иск и отговор на иска

Чл. 61.

(1) Исковата молба трябва да отговаря на изискванията по чл. 14 от Правилника на БТАС. Ищецът е длъжен да изчерпи всички обстоятелства, на които се основава искът, както и да посочи всички доказателства, и да представи писмените доказателства, с които разполага.

(2) В приложените към исковата молба пълномощни се посочват адрес, телефон, както и адрес за електронна поща на пълномощника.

(3) Към исковата молба се прилага документ за внесена арбитражна такса за ускорено производство и за минимален депозит за разноски в размер на 100 лева.

Чл. 62. 

(1) Допуска се предявяване на няколко иска срещу ответника само ако те почиват на едно и също основание, както и ако представляват неустойки или лихви към съответна главница. Независимо от това се допуска предявяването на искове и за прекратяване, обявяване за прекратен, унищожаване и обявяване на нищожност на договора, от който произтичат заявените с иска права или правоотношения.

(2) Не се допуска съединяване на искове срещу повече от един ответник, освен в случаите на солидарна отговорност.

Чл. 63.

Допуска се изменение само или на основанието, или на размера на иска при спазване на ограниченията по чл. 42. Увеличаване на иска се допуска само, ако не се налага събиране на нови доказателства, което да забави разглеждането но делото.

Чл. 64. 

В седeм дневен срок от получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, ответникът може да подаде отговор на исковата молба. В отговора ответникът е длъжен да заяви всички свои оспорвания и да изчерпи възраженията си, както и да посочи всички доказателства, като представи писмените доказателства, с които разполага. Той е длъжен да вземе становище по приложените към исковата молба доказателства. Срокът по този член може да бъде продължаван от арбитъра по делото, поради особени непредвидени обстоятелства.

Чл. 65. 

(1) В срока за отговор и при спазване на ограниченията по чл.42 ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, само ако в същия срок се представят всички отнасящи се до тях писмени доказателства и ако са внесени дължимите арбитражни такси и депозит за разглеждането им. В противен случай предявеният иск се разглежда в отделно производство, а възражението за прихващане не.се разглежда.

(2) Възражението за прихващане може да бъде предявено и по-късно, ако за доказването му не се налага събиране на нови доказателства и към момента на предявяването му са внесени дължимите арбитражна такса и депозит за разноски.

Чл. 66.

(1) След предявяване на исковата молба, респ. подаване на отговора по нея, страните могат да заявяват факти и да представят доказателства само за оборване на своевременно заявените твърдения на противната страна. Извън тези случаи страните могат да заявяват нови факти, да посочват и представят нови доказателства, само ако не са могли да сторят това в предвидените срокове поради причини, за които не отговарят.

(2) Правилата по предходната алинея се прилагат съответно по отношение на насрещния иск и възражението за прихващане.

Чл. 67. 

Всяка страна може, с подаване на иска или насрещния иск, да поиска извършване на експертиза, за което се уведомява другата страна, като тя има 3 дневен срок да постави допълнителни въпроси към експертизата.


Разглеждане на делото

Чл. 68.

(1) След изтичане на срока за отговор на исковата молба, съответно срока за отговор на насрещния иск, като взема предвид и изявленията на страните, техните искания и представените доказателства, Решаващият орган с определение в подготвително заседание определя реда, начина и сроковете за разглеждане на делото.

(2) Решаващият орган пристъпва към решение в закрито заседание само въз основа на представените доказателства и ако прецени може да предостави на страните срок за писмено становище и реплики съобразно чл. 68, ал.5.

(3) Ако постанови делото да се разгледа в открито заседание, Решаващият орган го насрочва не по-късно от 15 дни от постановяване на определението си. Призоваването на страните се извършва най-късно 5 дена преди насроченото заседание.

(4) С определението си Решаващият орган може да допусне до разпит свидетели, а така също и да назначи вещо лице. Неявяването на допуснат до разпит свидетел на определената дата не е пречка да се пристъпи към постановяване на решение.

(5) След изясняване на спора от фактическа и правна страна Решаващият орган предоставя на всяка от страните срок за писмено становище и реплика, който не може да бъде по-дълъг от пет, съответно от три дни, след което пристъпва към постановяване на решение.


Завършване на производството

Чл. 69. 

(1) Решаващият орган постановява решение по делото в срок от 10 дни след изтичане на срока за писмени становища и реплики.

(2) В срока по предходната алинея Решаващият орган постановява определение, с което прекратява делото, ако намери, че не са налице предпоставки за произнасяне на решение по съществото на делото.

(3) При постигане на спогодба, която страните желаят да бъде възпроизведена в арбитражно решение при уговорени условия, Решаващият орган постановява решение в срок от 5 дни след представяне на искането за това ведно със спогодбата, подписана от представителите на страните.

Чл. 70. 

По ускорените производства се събира арбитражна такса в размер на  80 /осемдесет/ % от таксата, определена с пар. 2, ал. 1 от Тарифата за арбитражните такси и разноски , които се разглеждат от Арбитражния съд за търговски спорове.


Съхраняване на делата и решенията

Чл. 71.

Секретариатът на съда съхранява приключените дела в течение на 10 години от обявяване на решенията и определенията по тях. След изтичане на този срок делата се унищожават, с изключение на решенията и мотивите към тях, както и на сключените спогодби, които се пазят завинаги.


Арбитражни такси

Чл. 72.

(1) Изчисляването и разпределението на арбитражните такси и покриване разходите на Арбитражния съд става в съответствие с тарифите за арбитражните такси и разноски и тарифите за възнаграждения на арбитрите, които са неразделна част от настоящия правилник.

(2) Секретарят на съда или Решаващият орган могат да задължат страната, която иска да бъдат събрани доказателства, да внесе депозит за разноски за събиране на исканите доказателства.

(3) Действия, за които не е внесен депозит, не се извършват.

(4) Решаващият орган определя възнагражденията на преводачите, секретар-стенографа и вещите лица, както и техните командировъчни пари, когато се налагат командировки.


Картотека

Чл. 73.

(1) Секретарите на съда, по указание на Председателя на съда, водят картотека на решенията, в която се вписват извадки от мотивите на решенията, които имат принципно значение.

(2) Картотеката е достъпна за всички интересуващи се. От нея могат да се издават преписи срещу заплащане на такса.

(3) Председателят на съда може да разреши да се обнародват в периодичния печат и в отделни сборници становищата на Арбитражния съд. Обнародването не може да включва имената на страните и такива данни, които могат да засегнат техните интереси. Председателят на съда може да изключи от обнародване и други данни, чието оповестяване намира за неуместно.

Настоящия Правилник за решаване на делата при БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД е приет на заседание на Управителния съвет на БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД проведено на 02.12.2013 г.

 

Прецедател на УС :  проф. д-р Марио Бобатинов

Заместник прецедател на УС : Георги Вълков

Заместник прецедател на УС : Венелин Урдев

Имате нужда от арбитраж при граждански или търговски спор?

Български търговски арбитражен съд може да Ви помогне.